Инж. Димитър Куманов за ФрогНюз: При следващи по-сериозни снегова...
Това сподели пред ФрогНюз инж. Димитър Куманов от
Ето го цялото изявление:
Г-н Куманов, в случай че падне по-сериозен сняг идващите дни има ли заплаха страната още веднъж да бъде блокирана, има ли риск от наводнения? Информацията на Министерство на околната среда и водите е за 127 региони с риск от наводнения.
Идентифицирани са като региони със забележителен, евентуален риск от наводнения. Природните бедствия са си естествени бедствия, при несъмнено количество сняг отново ще бъдем блокирани, за другите региони мога да кажа, че е “Божа работа ”. При последващи по-сериозни снеговалежи и мощен вятър обаче вредите ще са доста по-малки, тъй като към този момент изпокапаха листата на дърветата, клоните, които са с доста листа паднаха, идващия път няма да паднат толкоз доста, което е оптимистично.
Има едни различен проблем, за който сме алармирали. При сечи, доста постоянно вършините си ги оставят на сечището. Тази вършина като пристигна наводнението се вмъква в коритата на реката, в Богдан, Каравелово и Слатина ги удави тъкмо заради тази причина, както и ерозията и калта, която се смъква просто, тъй като няма гора, която да ги пази. Ние предложихме тази вършина да се изнася, да не седи там.
От Министерство на околната среда и водите оповестиха, че към този момент имаме обновени проекти за ръководство на риска от наводнения (ПУРН). Може ли да обясните чисто на практика по какъв начин тези проекти биха ни помогнали при битката с наводненията?
Оценката на нашето съдружие, е че тези проекти за ръководство на риска от наводнения са " доста труд за нищо ". Предишните проекти бяха показани като доста положителни, обновените ни ги показват като още по-добри, само че за огромна изненада наводнения се случват постоянно там, където не са ги планували и в предходните и в сегашните проекти. Наводнението по поречието на Стряма, в Богдан, Каравелово и Слатина, Баня и Трилистник да вземем за пример въобще го няма в новите разработки, а те са правени преди този момент наводняване. Това е като един тест какъв брой пари коства това нещо, което те са ни показали. За страдание има и други измерения, действителните пари, които сме платили ние обществото, част от тях са европейско финансиране, само че при всички положения парите идват и от нашите налози и сме платили за тези проекти за ръководство на риска от наводнения повече от 15 млн.лв.
Наистина голям труд е хвърлен, това са съществени разработки, само че резултати за предварителна защита за отбрана от наводнения няма. Тези резултати ги вижда всяко обитаемо място, което става жертва на поройни дъждове.
Каква би трябвало да е предварителната защита?
Има едни общи правила. Да кажем, че регионите със забележителен, евентуален риск от наводняване се дефинират по европейски наставления на база къде е имало предходни наводнения и се оповестява, че там отново ще има такива. Този метод е много неверен, споделяме, че единствено тук може да ги има и единствено тук ще пазим, само че природата сама си избира къде да го направи. Наводнение може да се случи на всички места на следващия ден, това е правилото.
Ти действително не можеш да спреш наводнението, можеш единствено да намалиш вредите от него. Има безчет ограничения, които могат да свършат работа. Част от тези ограничения са включени в новите проекти за ръководство на риска от наводнения, само че те са доста скъпо струващи. За идващите три години, някъде към 650 млн.лв. ще бъдат сякаш планувани, с цел да се понижават вредите. Мерки, като това да се плануват заливни тераси или ретензионни площи или да се плануват уреди по дигите, които да изкарват водата от коритото на реката в полетата има доста, само че тяхната орис ще бъде сходна като на досегашните проекти за ръководство на риска от наводнения - тъй като костват доста пари, няма да бъдат изпълнени.
Ние предложихме към 70-80 ограничения общо за проектите за ръководство на риска от наводнения и проектите за ръководство на речните басейни, всички са отхвърлени, а те не костваха пари, щяха да костват 0 лева на данъкоплатците. Една от най-належащите ограничения, които би трябвало да се ползват е възбраната на сеч на крайбрежна растителност. Това е извънредно значима възбрана, тъй като като изсечеш дърветата по крайбрежията, в действителност те са тези, които укрепват брега, да не го копае. Те са тези, които обезпечават местообитание на животни, дървета, вътре гнездят птици, пречистват водата в реката, тъй като дървото да вземем за пример се храни с нитрати. Растителността по крайбрежията оказва помощ за ужасно доста неща и тя е потребна и от позиция сигурността на популацията и от позиция на запазване на природата.
Кражбата на баластра от коритата на реките, маскирана “уж ” за понижаване на риска от наводнения е огромен проблем. Това се трансформира в народен спорт, изключително в Източнобеломорски регион. Масово, с позволения на съответното Регионална инспекция за опазване на околната среда. Ние неотдавна спечелихме две каузи против противозаконни мнения за допустимост на Басейновата дирекция за такива обири. Въпреки това съдът сподели, че решението на Регионална инспекция за опазване на околната среда и мненията за допустимост на Басейнова дирекция за противозаконни. Въпреки това, същият шеф на същата Басейнова дирекция след тези загуби на каузи, издаде още 4-5 нови мнения за допустимост на Регионална инспекция за опазване на околната среда да продължат да крадат баластра.
От тази кражба на баластра реките се вкопаха, коритото на Марица е потънало с три, четири метра и се е вкопало. Това значи, че равнището на водата е спаднало, подземните води, които тази река подприщва също са спаднали. Имаше села като Мирово, където къщите на хората се напукаха. Основите на мостовете по р. Марица стърчат във въздуха с по 3-4 метра. Това е мощно сеизмичен регион, при едно по-сериозно земетресение, мостовете по Марица ще изпопадат, те падат постоянно напречно на реката, това се е случвало и в София. Голямото наводняване през 83-та година, когато имаше жертви, тъкмо тъй като над Дреновишката река над Южния парк падна моста, заприщи реката и тя излезе от коритото. Това ще бъде и ориста на р. Марица при едно земетресение.
Кои региони са най-застрашени?
Пазарджик, Пловдив. Сега започнаха да издават разрешителни и в обсега на Регионална инспекция за опазване на околната среда Стара Загора и Хасково, просто ще подкопаят планетата там. Пускат багерите и те копаят до 6-7м. дълбочина да вадят баластрата. Това е извънредно нездравословно, тъй като тази баластра съставлява натурален филтър, да не проникват краткотрайни или непрекъснати замърсявания на водата от реката да не проникват в подземните води.
Тя оказва помощ и за самопречистващите функционалности на реката, тъй като камъните по дъното, които се вадят са местообитания на дънни водни животни, ракообразни и безгръбначни, които са храна на други животни.
Марица е " НАТУРА 2000 " зона, тъкмо поради тези животни и местообитания и ние това сме го изкопали, отвесни стават крайбрежията на реката, стават високи по 8-10 метра. Следващото наводняване ще ги изкопае тези крайбрежия доста елементарно и ще ги събори, след което ще ги изкара до първия завой и реката ще излезе от коритото си
Новият кмет на София Васил Терзиев е изправен пред огромни провокации в това отношение, имайки поради онаследеното от Йорданка Фандъкова. Пред какви провокации е изправено локалното ръководство на София?
Едно от нещата, които са значими за София е да се направи инспекция на проводимостта на мостовете на реките. Това е обвързвано с изменението на градската среда и урбанизираната територия. София е големи повърхност, под Околовръстното преди време бяха блата и мочури, в този момент са квартали. Едно време тези блата и мочури задържаха вода и тя не стигаше до коритата на реките. В момента всичко там е асфалт и покриви и като вали дъжд, през покривите се излива на асфалта и отива като патрон в коритата на реките.
Въпреки, че градът е плануван от едни доста рационални хора преди повече от 100 години, те не са можели да плануват, че тези площи ще могат да бъдат застроени и тези зони, които са били влажни няма да попиват вода. Следователно сега е доста значимо на всички мостове на града да се извърши инспекция на проводимостта, дали ще могат да позволен под себе си бъдещите талази от наводнения. Тук ще посоча, че най-критичната точка в София е мостът на Перловската река при Военната академия, където единствено при 30 литра на кв.м., падне ли за половин час, ще стане като преди 4-5 години, когато коритото на реката се беше напълнило до самия мост, единствено от 30л. Ако сте чували какво стана при Царево, там беше над 300 литра на кв.м. Ако това се случи в София, градът ще отиде в р. Дунава.
Друго което е доста значимо да се направи е да се забрани промяната на предназначението на зелените площи и влажни зони, блата езера и т.н, да се забрани промяната на предназначението на парцелите там и да се забрани отпадането на предвижданията в социална изгода на парцели.
В София има проблеми със замърсяването на реките, една част от реките на града са хванати, като да вземем за пример Владайската река, те са хванати и не минават през София, а отиват към язовир Студена. Имаме няколко сигнала, които демонстрират, че ВИК Перник краде всичката вода на града, те не изпускат тъй наречените екологичен най-малко, не изпускат нищо и това е проблем за здравния статус на град София, тъй като тази свежа вода като не тече през коритото на реката, действително Владайската и Боянската, действително водите, които текат там са отпадъчни от зауствания на безчет къщи от Владая, Княжево и така нататък Всичко това отива в реката и концентрацията на този замърсител е доста по-голяма, тъй като горе от планината не идва никаква чиста вода. Това съставлява опасност за здравния статус на софиянци.
Има още една мярка, която може да се предприеме за София и това е два пъти в годината разчистване на дъждовната канализация. Шахтите са задръстени догоре, тази дъждовна канализация не работи, откогато Фандъкова е кмет. Това няма да ни избави от наводнения, само че ще понижи вредите. Хубаво е да се почистват след зимата и след края на есента поради листата.
Друго което е хубаво да се направи в София е да се мият улиците, само че да се мият хубаво. Тази мярка ще предотврати задръстването на тези шахти. Когато хубаво се измиват улиците на градовете, по този метод се отстранява прахта, понижават се финните прахови частици във въздуха и всички тези ограничения, за които приказваме са многофункционални, не са единствено предварителна защита за риска от наводнения.
Интервю на Констанца Илиева
Ето го цялото изявление:
Г-н Куманов, в случай че падне по-сериозен сняг идващите дни има ли заплаха страната още веднъж да бъде блокирана, има ли риск от наводнения? Информацията на Министерство на околната среда и водите е за 127 региони с риск от наводнения.
Идентифицирани са като региони със забележителен, евентуален риск от наводнения. Природните бедствия са си естествени бедствия, при несъмнено количество сняг отново ще бъдем блокирани, за другите региони мога да кажа, че е “Божа работа ”. При последващи по-сериозни снеговалежи и мощен вятър обаче вредите ще са доста по-малки, тъй като към този момент изпокапаха листата на дърветата, клоните, които са с доста листа паднаха, идващия път няма да паднат толкоз доста, което е оптимистично.
Има едни различен проблем, за който сме алармирали. При сечи, доста постоянно вършините си ги оставят на сечището. Тази вършина като пристигна наводнението се вмъква в коритата на реката, в Богдан, Каравелово и Слатина ги удави тъкмо заради тази причина, както и ерозията и калта, която се смъква просто, тъй като няма гора, която да ги пази. Ние предложихме тази вършина да се изнася, да не седи там.
От Министерство на околната среда и водите оповестиха, че към този момент имаме обновени проекти за ръководство на риска от наводнения (ПУРН). Може ли да обясните чисто на практика по какъв начин тези проекти биха ни помогнали при битката с наводненията?
Оценката на нашето съдружие, е че тези проекти за ръководство на риска от наводнения са " доста труд за нищо ". Предишните проекти бяха показани като доста положителни, обновените ни ги показват като още по-добри, само че за огромна изненада наводнения се случват постоянно там, където не са ги планували и в предходните и в сегашните проекти. Наводнението по поречието на Стряма, в Богдан, Каравелово и Слатина, Баня и Трилистник да вземем за пример въобще го няма в новите разработки, а те са правени преди този момент наводняване. Това е като един тест какъв брой пари коства това нещо, което те са ни показали. За страдание има и други измерения, действителните пари, които сме платили ние обществото, част от тях са европейско финансиране, само че при всички положения парите идват и от нашите налози и сме платили за тези проекти за ръководство на риска от наводнения повече от 15 млн.лв.
Наистина голям труд е хвърлен, това са съществени разработки, само че резултати за предварителна защита за отбрана от наводнения няма. Тези резултати ги вижда всяко обитаемо място, което става жертва на поройни дъждове.
Каква би трябвало да е предварителната защита?
Има едни общи правила. Да кажем, че регионите със забележителен, евентуален риск от наводняване се дефинират по европейски наставления на база къде е имало предходни наводнения и се оповестява, че там отново ще има такива. Този метод е много неверен, споделяме, че единствено тук може да ги има и единствено тук ще пазим, само че природата сама си избира къде да го направи. Наводнение може да се случи на всички места на следващия ден, това е правилото.
Ти действително не можеш да спреш наводнението, можеш единствено да намалиш вредите от него. Има безчет ограничения, които могат да свършат работа. Част от тези ограничения са включени в новите проекти за ръководство на риска от наводнения, само че те са доста скъпо струващи. За идващите три години, някъде към 650 млн.лв. ще бъдат сякаш планувани, с цел да се понижават вредите. Мерки, като това да се плануват заливни тераси или ретензионни площи или да се плануват уреди по дигите, които да изкарват водата от коритото на реката в полетата има доста, само че тяхната орис ще бъде сходна като на досегашните проекти за ръководство на риска от наводнения - тъй като костват доста пари, няма да бъдат изпълнени.
Ние предложихме към 70-80 ограничения общо за проектите за ръководство на риска от наводнения и проектите за ръководство на речните басейни, всички са отхвърлени, а те не костваха пари, щяха да костват 0 лева на данъкоплатците. Една от най-належащите ограничения, които би трябвало да се ползват е възбраната на сеч на крайбрежна растителност. Това е извънредно значима възбрана, тъй като като изсечеш дърветата по крайбрежията, в действителност те са тези, които укрепват брега, да не го копае. Те са тези, които обезпечават местообитание на животни, дървета, вътре гнездят птици, пречистват водата в реката, тъй като дървото да вземем за пример се храни с нитрати. Растителността по крайбрежията оказва помощ за ужасно доста неща и тя е потребна и от позиция сигурността на популацията и от позиция на запазване на природата.
Кражбата на баластра от коритата на реките, маскирана “уж ” за понижаване на риска от наводнения е огромен проблем. Това се трансформира в народен спорт, изключително в Източнобеломорски регион. Масово, с позволения на съответното Регионална инспекция за опазване на околната среда. Ние неотдавна спечелихме две каузи против противозаконни мнения за допустимост на Басейновата дирекция за такива обири. Въпреки това съдът сподели, че решението на Регионална инспекция за опазване на околната среда и мненията за допустимост на Басейнова дирекция за противозаконни. Въпреки това, същият шеф на същата Басейнова дирекция след тези загуби на каузи, издаде още 4-5 нови мнения за допустимост на Регионална инспекция за опазване на околната среда да продължат да крадат баластра.
От тази кражба на баластра реките се вкопаха, коритото на Марица е потънало с три, четири метра и се е вкопало. Това значи, че равнището на водата е спаднало, подземните води, които тази река подприщва също са спаднали. Имаше села като Мирово, където къщите на хората се напукаха. Основите на мостовете по р. Марица стърчат във въздуха с по 3-4 метра. Това е мощно сеизмичен регион, при едно по-сериозно земетресение, мостовете по Марица ще изпопадат, те падат постоянно напречно на реката, това се е случвало и в София. Голямото наводняване през 83-та година, когато имаше жертви, тъкмо тъй като над Дреновишката река над Южния парк падна моста, заприщи реката и тя излезе от коритото. Това ще бъде и ориста на р. Марица при едно земетресение.
Кои региони са най-застрашени?
Пазарджик, Пловдив. Сега започнаха да издават разрешителни и в обсега на Регионална инспекция за опазване на околната среда Стара Загора и Хасково, просто ще подкопаят планетата там. Пускат багерите и те копаят до 6-7м. дълбочина да вадят баластрата. Това е извънредно нездравословно, тъй като тази баластра съставлява натурален филтър, да не проникват краткотрайни или непрекъснати замърсявания на водата от реката да не проникват в подземните води.
Тя оказва помощ и за самопречистващите функционалности на реката, тъй като камъните по дъното, които се вадят са местообитания на дънни водни животни, ракообразни и безгръбначни, които са храна на други животни.
Марица е " НАТУРА 2000 " зона, тъкмо поради тези животни и местообитания и ние това сме го изкопали, отвесни стават крайбрежията на реката, стават високи по 8-10 метра. Следващото наводняване ще ги изкопае тези крайбрежия доста елементарно и ще ги събори, след което ще ги изкара до първия завой и реката ще излезе от коритото си
Новият кмет на София Васил Терзиев е изправен пред огромни провокации в това отношение, имайки поради онаследеното от Йорданка Фандъкова. Пред какви провокации е изправено локалното ръководство на София?
Едно от нещата, които са значими за София е да се направи инспекция на проводимостта на мостовете на реките. Това е обвързвано с изменението на градската среда и урбанизираната територия. София е големи повърхност, под Околовръстното преди време бяха блата и мочури, в този момент са квартали. Едно време тези блата и мочури задържаха вода и тя не стигаше до коритата на реките. В момента всичко там е асфалт и покриви и като вали дъжд, през покривите се излива на асфалта и отива като патрон в коритата на реките.
Въпреки, че градът е плануван от едни доста рационални хора преди повече от 100 години, те не са можели да плануват, че тези площи ще могат да бъдат застроени и тези зони, които са били влажни няма да попиват вода. Следователно сега е доста значимо на всички мостове на града да се извърши инспекция на проводимостта, дали ще могат да позволен под себе си бъдещите талази от наводнения. Тук ще посоча, че най-критичната точка в София е мостът на Перловската река при Военната академия, където единствено при 30 литра на кв.м., падне ли за половин час, ще стане като преди 4-5 години, когато коритото на реката се беше напълнило до самия мост, единствено от 30л. Ако сте чували какво стана при Царево, там беше над 300 литра на кв.м. Ако това се случи в София, градът ще отиде в р. Дунава.
Друго което е доста значимо да се направи е да се забрани промяната на предназначението на зелените площи и влажни зони, блата езера и т.н, да се забрани промяната на предназначението на парцелите там и да се забрани отпадането на предвижданията в социална изгода на парцели.
В София има проблеми със замърсяването на реките, една част от реките на града са хванати, като да вземем за пример Владайската река, те са хванати и не минават през София, а отиват към язовир Студена. Имаме няколко сигнала, които демонстрират, че ВИК Перник краде всичката вода на града, те не изпускат тъй наречените екологичен най-малко, не изпускат нищо и това е проблем за здравния статус на град София, тъй като тази свежа вода като не тече през коритото на реката, действително Владайската и Боянската, действително водите, които текат там са отпадъчни от зауствания на безчет къщи от Владая, Княжево и така нататък Всичко това отива в реката и концентрацията на този замърсител е доста по-голяма, тъй като горе от планината не идва никаква чиста вода. Това съставлява опасност за здравния статус на софиянци.
Има още една мярка, която може да се предприеме за София и това е два пъти в годината разчистване на дъждовната канализация. Шахтите са задръстени догоре, тази дъждовна канализация не работи, откогато Фандъкова е кмет. Това няма да ни избави от наводнения, само че ще понижи вредите. Хубаво е да се почистват след зимата и след края на есента поради листата.
Друго което е хубаво да се направи в София е да се мият улиците, само че да се мият хубаво. Тази мярка ще предотврати задръстването на тези шахти. Когато хубаво се измиват улиците на градовете, по този метод се отстранява прахта, понижават се финните прахови частици във въздуха и всички тези ограничения, за които приказваме са многофункционални, не са единствено предварителна защита за риска от наводнения.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ